Bíblia Hebraica Transliterada

БИБЛИЯТА е нещо повече от историческо съкровище или литературна класика, която трябва да бъде запазена, възхитена или аплодирана. Той е повече от набор от документи, върху които могат да се издигнат талантите на образовани мъже.

Библията е най-голямото от всички произведения на Твореца. Той разкрива ума си, изразява волята си и проявява силата си чрез думи, които освен много други цели имат силата да изведат смъртта и да изведат на светло живота и безсмъртието на онези, които четат с вяра.

Не приемайте тогава, че читателят има в ръцете си книга, която човекът би могъл да напише, ако искаше. Неговото прекрасно единство и приемственост и изпълнените му предсказания показват трансцендентния и свръхестествен характер на Делото.

Знайте, от друга страна, че не е книга, която човек би искал да напише, ако можеше, защото постоянно говори срещу него и без уважение към хората, свидетелства срещу него, показвайки своите бунтове, извращения и провали.

Ако, от друга страна, с ума си за възрастни вярваме, че живеем на планета, посетена от Бог, създадена от плът, думите, които Той казва, са толкова важни, че при разглеждането на Скъпоценния текст ще бъде невъзможно да се абстрахира от Книгата. се сблъсква с въпроси, които надхвърлят границите на нашето временно помещение.

Пред тази реалност не онзи, който се преструва, а смирено се стреми да преведе точния Автор, трябва да признае ipso facto ограниченията и безполезността на разчитането на човешките дисциплини и да признае, че както във Всемогъщия, не е възможно да се адресират напразни повторения. дори и преди неговата ДУМА не е възможно да се направи това с превъзходството на либерален дух, сякаш се третира от пролегомени и коментари към речници или енциклопедии.

Не преди книгата е необходимо да се подхожда с разкаян дух, къна, направена от сърце и пронизително отношение; с обикновена вяра и боси крака, изчистени от светската кал на човешките философии, защото в този конкретен случай Книгата не е съдникът, а Книгата, читателят.